Forums VOULUNTEERS Volunteering organisations in different countries Bulgaria Реабилитирането на доброволчеството

Viewing 1 post (of 1 total)
  • Author
    Posts
  • #472 Reply
    fsursum
    Participant

    Реабилитирането на доброволчеството – голямата невидима промяна в България
    <div class=”postbody”>
    <div id=”post_content13802″>
    <div class=”content”>Диана Иванова
    (Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор).

    Анализите на живота преди и след 1989 година често изпускат от внимание една от най-важните социални промени на прехода – реабилитирането на доброволчеството. За повечето млади хора днес то е естествена лична потребност, начин да проявиш солидарност, да дадеш времето и уменията си на кауза, която ти е по сърце. Днес те трудно могат да си представят, че думата “доброволци” по време на реалния социализъм беше символ на цинизъм, натиск и просто друга форма на контрол.

    Тази промяна стана бавно и почти невидимо, но зад нея стоят стотици хора, съзнателно работещи в тази посока. Именно тази промяна е едно от големите доказателства, че българското общество днес е коренно различно от това преди 1989 година.

    Всеки си плащаше сам за престоя и отделеното време и отзад не стоеше никакъв донор, спонсор или организация.

    През 2003 година с група съмишленици започнахме доброволен проект в северозападно българско село. Доброволността се изразяваше в това, че всеки си плащаше сам за престоя и отделеното време и отзад не стоеше никакъв донор, спонсор или организация. Тогава дори близки приятели не вярваха, че това е така. Както по-късно разбрах, повечето подозираха все пак наличието на някакъв скрит донор или някакъв европейски проект. С годините подозренията изчезнаха (или намаляха), защото доброволчеството си остана ключова част на нашия проект и оттогава самите ние станахме домакини на над 100 доброволци от България и цял свят.

    Тази случка е показателна за друго – колко дълго в главите ни стои наследството на реалния социализъм, който направи много, за да лиши от съдържание думата “доброволчество”.

    <strong class=”text-strong”>“Доброволен бригадирски труд”
    За младите хора това навярно звучи еретично, защото носталгията по социализма възхвалява именно солидарността и липсата на материализъм в отношенията между хората тогава. Ако човек разглежда исторически книги и брошури от времето на реалния социализъм, ще се удиви колко “доброволен труд” е вложен в построяването на паметници, заводи и улици, колко “доброволни дарения на трудещите се” са били събрани за различни каузи, с колко “доброволен бригадирски труд” е прибрана селскостопанската реколта. При прочита и тълкуването на тези думи трябва да се внимава.

    “Доброволните бригади” стават всъщност задължителни – за този, който не участва, има административни наказания.

    В първите години от установяването на комунистическата диктатура ентусиазмът наистина е масов и благодарение на него се построяват ключови места като Димитровград, Прохода на републиката, електроцентрали, жп линии. По-късно летните и есенни “доброволни бригади” на ученици и студенти стават всъщност задължителни – за този, който не участва, има административни наказания, дори заплаха за изключването от училище или университет. Символичното или никакво заплащане демотивира младите хора и през 80-те кражбите, измамите с нормите, вандализмът – стават напълно нормални.

    Забравени са и други форми на доброволност по времето на социализма – след Унгарските събития от 1956 година Българската комунистическа партия създава така наречените ДОТ – доброволни отряди на трудещите си. Целта им е „да смазват още в зародиш всеки опит за контрареволюция и остра вражеска проява“. През 60-те години са им възложени и полицейски функции – да следят за реда и„хулиганските прояви“. Участниците в тези доброволни отряди се радват на редица привилегии.

    Така реалният социализъм успява да подмени истинското съдържание на думата „доброволчество“ и да я направи синоним на двойствена акция, контролирана от властта, зад която се крие винаги нещо друго.

    <strong class=”text-strong”>”Живот в един общ по-добър свят”
    Изследване на Евробарометър за нагласите спрямо доброволчеството през 2007 година показва, че едва 10 процента от хората в България са участвали в някакви доброволни дейности, при средна стойност 22 процента за страните в Европейския съюз. Разликите в различните европейски страни са големи и анализът показва, че не само комунистическото минало играе роля в тези нагласи. Според изследване на Европейския парламент от 2015 година например, най-активни са младите хора в Ирландия, Дания и Холандия – където над една трета от младите хора са участвали в доброволни дейности. Португалия и Гърция са пък страни с традиционно ниско ниво на доброволчество.

    <em class=”text-italics”>В България нещата оттогава се променят съществено. Според изследване на Алфа рисърч от 2019 година за най-голямата платформа за доброволни инициативи – Time Heroes, 24 процента от българите са активни доброволци и повечето редовно участват в доброволни акции. Time Heroes, създадени през 2011 година именно за да развиват доброволческата култура в България, успяват да дадат публичност на над 1940 доброволчески каузи и да създадат мрежа с над 61 300 доброволци.

    30 години след промените почти няма кътче на България без доброволни инициативи. Да си доброволец днес е дума, на която хиляди млади хора върнаха истинското съдържание – солидарност с хора и места в нужда, отворено сърце, желание за живот в един общ по-добър свят.

    В тази промяна има много добри новини – ако една трета от нашето общество е способна на съпричастност и на труд за другите и ако тази тенденция нараства – българското общество невидимо, но уверено, се превръща в добро място за живеене.

    https://www.svobodnaevropa.bg/a/30271230.html</div>
    </div>
    </div>

Viewing 1 post (of 1 total)
Reply To: Реабилитирането на доброволчеството
Your information: